Mad Freaks


 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход

Share | 
 

 Blood Angel

Go down 
АвторСъобщение
Kida
Whisper in the Dark
avatar

Брой мнения : 260
Age : 25
Location : In the Whispers...
Registration date : 09.10.2007

ПисанеЗаглавие: Blood Angel   Пет Окт 12, 2007 10:17 am

Идеята за това РП м идойде снощи след като изгледах "Ди" и Ейнджъл Сенчъри. Историята ще се развива в наши дни, в едно английско училище на име "Рейнхолд".

Ето какви герои ни трябват. Когато всички роли се запълнят този, който е взел главната героиня или приятелката й ще пусне началото.

Ето и героите:


Героя на ^Daugher of the night^
Име:Касиди МакКартни
Години:16
Раса: Човек
История:Касиди е родена в Лондон на 31 декемри.Майка й баща й много я обичат тъй като преди са мислили,че няма да могат да имат деца и нейното появяване им се сторило като чудо.В началното училище се запознава с приятно момиче на име Хелън и двете стават много добри приятелки.По стечение на обстоятелствата двете учат в една и съща гимназия,в един и същ клас и продължават да бъдат най-добри приятелки.
Характер:Касиди е весела и забавна,винаги готова да помогне на приятел. Мрази лъжата и винаги търси истината до последно.Един от недостатъците й е прекаленото любопитство.А и вечното й желание да спори.Въпреки това е приятна компания и всички я харесват като човек и личност.Не е срамежлива,но не парадира с прекалено разкрепостено поведение,за да привлича внимание.
Снимки:






Героят на MoRtaL_LoVe
Име:Хелън Ричардс
Години:16
Раса:човек
История:Хел е родена на 13 Юни в Лондон.Тя е второ дете в семейството-има по-голям брат,който е на 19 години.Въпреки това никога не й е липсвало нищо и винаги е била щастлива.В началното училище се сближава с момиче на име Касиди и постепенно те стават най-добри приятелки.Дори сега,те все още са неразделни.
Характер:Хелън е винаги весела и често много лигава.Другите я мислят за леко чалната,изключителен оптимист е и дори в най-трудните моменти,тя гледа добрите страни на нещата.Никога не се съобразява с модата,облича се по свой собствен стил и не се интересува от мнението на останалите,които казват,че облеклото й е странно
Снимка:


Моята героиня:
Име:Рейена Мурад
Години:17
Раса:Дампир
История:Никой не знае за вампирската й жилка освеннай-добрата й приятелка Каролин, която загива в автомобилна катастрофа малко преди началото на учебната година в "Рейнхолд". Майка й е ухапана от вампир преди раждането й. Отгледана е от баба си и дядо си, докато не бяга от вкъщи на 13. После открива силата си да убива вампири и други нощни създания.

характер:често мълчалива, избухлива и тайнствена. След смърта на приятелката й става още по-затворена и единствено наща главна героиня и приятелката й не я изоставят в този труден момент.
Снимка:


Героинята на katri_mei
Име:Алтамира Джоване(на кратко Аля)

Години:17
Раса:Човек
История:Родена е на 13 май в Париж, но на 7 години се мести в Лондон/ Англия,отраснала е в нормално семейство или поне на външен вид нормално- родителите й отсъстват дълго и с брат й постоянно се местят при роднини и семейни приятели, от малка е отраснала с историите за вампири и дампири, дядо й и баба й са започнати с тази раса и са запознали и внуците си. На 10 става свидетел на жестоко нападение на вампири докато с приятели си играе навън, ухапаните са убити от дампири. От този ден ненавижда тези `същества`, както ги наричат родителите й. Според нея дампирите са същите като вампирите, коравосърдечни убийци и кръвопийци. Занимава се с черни изкуства и магия, които използва срещу вампирите и дампирите. Способности, на които са я научили баба й и дядо й за отмъщение и понякога забавление.
Характер:Злобна, в повечето време е спокойна и едновременно с това отмъстителна за щяло и нещяло, мрази Рейена от дъното на душата си. Не избухва често, но е гаднярка, обича да е сама с мислите си, бягайки от лошите спомени от миналото си. Не говори много, но действа пресилено и мигновено, наумили си нещо не се отказва от него докато не го осъществи.


Снимка:



Героя на Deidara:
Име-Конан Хюга Учиха
Години-18
Раса-Човек
История-Конан е родена в Коноха,Страната на Огъня...Родителите и са от два различни клана и тя го приема тежко незнайно защо...Поради тази причина баща им ги напуска и майка й я отглежда сама...Когато Конан е на 12 майка й си намира нов мъж...Конан го намразва и бяга от вкъщи...Оказва се в Страната на Тревата и се запознава със Зесту и й предлага да стане член в Неизвестната Организация Акацки...Тя се състои от престъпници от ранк C и всички мразят селата си...Тя се присъединява без капка колебание,защото е искала да отмъсти на семейството си...Всички 5 години прекарва с тях...Учат я да използва
способностите си на нинджа и през това време се влюбва в Пейн(лидерът на Акацки) и той в нея...Намира момчето на мечтите си....След 5 години в оргазнизацията, и тя вече е престъпница
от ранк C...Има хора които да я обичат и подкрепят...След време и битки всички от Акацки умират но не и тя...Тя се запознава с бившия учител на Пейн който е Санин...Сеща се и го пита за нейното съмнение,че е безсмъртна...Джирая и казва истината,чрез една техника и това се оказва вярно Тя е безсмъртна ...Той и става приятел,но и той загива...Минали години,но Конан си останала 18 годишна и до ден днешен...С всеки ден ставала по депресирана...Сега е в Лондон..Уредила си е живота прекрасно...Хубав апартамент,работа и хубаво училище...Но все пак е тъжна заради хората които е обичала толкова време....

Характер-Гадна и отмъстителна...Много рядко обича някого...Единствените хора които е обичала са хората от Акацки...И Джирая-сама...


Снимка
http://i10.tinypic.com/4v331jn.jpg
http://tinypic.com/view.php?pic=525qb7l&s=1
http://tinypic.com/view.php?pic=4uyll5l&s=1


Име:Касандра Стоун(но всички и казват Сандра)
Години:16
Раса:човек
История:Родена в покрайнините на Лондон в имението на дядо си на 8 юли.Когaто била на 9 тя и родителите и’ се преместили в една от къщите в самия град.Брат и’ Бил един ден безследно изчезнал.От тогава Сандра е станала по-затворена.Той е бил един от най-близките и’ приятели и тя доста трудно приема загубата.Но за щастие до нея е най-добрата и приятелка.Не вижда много често баща си,защотот той е много често в командировки,които работата му изисква.Майка и не работи.
Характер:Много е добра,но има и моменти в който избухва и става мн злобна.Става за добра приятелка и умее да пази тайни.
Снимка:

_________________
I want to stand with you on a mountain.
I want to bath with you in the sea.
I want to lay like this forever.
Until the sky falls down on me.

And when the stars are shining
brightly in the velvet sky,
I'll make a wish, send it to heaven
Then make you want to cry!


Последната промяна е направена от на Сря Окт 31, 2007 5:31 pm; мнението е било променяно общо 10 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://madfreaks.bulgarianforum.net
Kida
Whisper in the Dark
avatar

Брой мнения : 260
Age : 25
Location : In the Whispers...
Registration date : 09.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Blood Angel   Пет Окт 12, 2007 10:20 pm

Ще помоля да не болдвате, италвате или оцветявате текста, защото дразни очите. Ето началото:


Един клон изпука под крака й. Тя трепна и погледна зад гърба си. Нищо. Само надгробните камъни се извисяваха зловещо над мократа пръст. От тази нощ я побиваха тръпки. Тя отново погледна напред и продължи по пътеката. Усещаше, че има нещо в тъмнината на нощта, но още незнаеше какво е.
Пристъпи още няколко крачки напред. Сега ги виждаше ясно. Няколко силуета пред нея се движеха. Бяха прегърбени и покрити с нещо като козина. Момичето се прикри зад един по-голям паметник. Бързо смъкна сребърния арбалет от гърба си и го зареди със стрела. Прекръсти се и си пое дълбоко въздух. С рязко движени изскочи иззад камъка и среля. Стрелата изсвистя и покоси едната фикура, която се свлече със скимтене на земята. Другите три тръгнаха се затичаха към нея с див вой.
Тя се наведе бързо и качулката й падна. Червената й като кръв коса се разпиля във въздуха, който бе прорязан от свистенето на меч. Кървавата струя от тялото на върколака мина през гърдите й. Другите двама я нападнаха едновременно. Тя успя да отбие удара на единия, но другия захапа крака й и тя изпищя...
Изведнъж всичко започна да се променя. Вървеше по някъкъв коридор. По стените на равно растояние висяха факли. Изведнъж осъзна, че е в тялото на някой друг, който явно бързаше за някъде. Влезе през някаква врата и се озова в просторна зала, в центъра на която се извисяваше трон от злато. Човекът, или по-скоро съществото върху нея погледна момичето и се усмихна.
-Какво искаш да знаеш? – попита я тя.
Гласът беше призрачен, зловещ и... сякаш го чу само в главата си.
-Какво вещае съдбата за войната? – гласът й също не беше сщия. Принадлежеше на някой друг. На мъж.
Съществото на трона затвори очи и заговори с мистичния си глас:
-Ще бъде трудно. Божиите създания,ангелите, ще се притекът на помощ на хората от Арелезия. Елфите ще се съюзят с джуджетата, хората и ангелите и ще създадът съюза на четирите кралства. Немъртвите ще се надигнат от гробовете си за да се опълчат. Ордите на вампирите и върколаците ще нападнат човешките кралства, но победа няма да има. Ще се лее кръв, но само на тъмните създания. А предателят на расата им ще ги разяжда отвътре. Червената луна ще залезе завинаги, ако не се пролее кръвта на онюзи, която е дарена със силата на древните. Само със нейната смърт ще се свърши тази война. Само със нейната смърт вампирите ще властват на света завинаги, а хората и съюзниците им ще изчезнат в залите на Кал-Амардо.
-Коя е избраната? – проговори другият.
-Момиче от друга вселена, която не познава смъртта и предателството. Чийто живот е бил щастлив.
-Името й? – вече почти извика съществото ,в което се беше пренесъл духът на момичето.
-Касиди...
***
Вик раздра гърдите й. Тя се изправи от леглото цялата плувнала впот. Червената й, като кръв коса беше подгизнала, а широката фланелка с която спеше – залепнала за тялото й.
Тя се огледа и въздъхна облекчено:
-Било е само сън!
Отново се отпусна на възглавницата си и загледа тавана. Какъв беше този сън? Какво означаваше? И коя е онази Касиди за която спомена оракула на мъртвите? Не й дадоха особено много време да помисли. Врата на стаята й се отвори и се чу ядосания глас на една от сестрите:
-Рейена! Ставай веднага! Ще закъснееш за училище! – вратата се трясна шумно и тя се принуди да стане.
Рей погледна съседното легло иочите й веднага се насълзиха. ПРиятелката й спеше там. До преди седмица. Но не биваше да мисли сега за това. Сестрата щеше да се върне скоро, ак одо петнайсет минути не се беше облякла и не беше изхвърчала от стаята в пансиона. Червенокоската отново въздъхна и зарови в гардероба си.
***
Рейена слезе от бусчето, с което водеха нея и още няколко момичета от пансиона до училище „рейнхолд” и се огледа. Беше както в началото на всяка година. Мажоретките се фукаха с новите си екипи, спортистите се хвалеха колко парчета са забили това лято, а зайците, както обичаха да наричат новите гимназисти, се бяха скупчили на групичка и гледаха уплашено. Колко би било хубаво приятелката й да бъде с нея сега и да се присмиват на зайците, но я нямаше.
-Хайде, Рей! – дръпна я за ръката едно от момичетата от пансиона.
Момичето избърса една сълза потекла по бузата й и влезе в училището.

_________________
I want to stand with you on a mountain.
I want to bath with you in the sea.
I want to lay like this forever.
Until the sky falls down on me.

And when the stars are shining
brightly in the velvet sky,
I'll make a wish, send it to heaven
Then make you want to cry!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://madfreaks.bulgarianforum.net
katri_mei
De Legende!
avatar

Брой мнения : 56
Age : 28
Location : навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 11.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Blood Angel   Пет Окт 12, 2007 11:22 pm

Малък будилник иззвъня на нощното шкафче в уютна светла стая, нежна ръка натисна копчето отгоре и звъненето спря. Средно на ръст момиче отметна рязко завивката и стана от леглото, разтърквайки очи и отмятайки тъмната си като мрака на нощта коса назад. Погледна към прозореца и леко се усмихна. Приближи се и дръпна завесите на страни, Слънцето озари отровно зелените й очи и я заслепи, с една ръка покри очите си и се смръщи, будилникът беше прекъснал съня й и може би навреме преди сама да се събуди от него. Още с отварянето на очите си го забрави от части, поне зловещото в него, което беше добре за нея, мразеше сънищата си, а този беше един от най- омразните. Минало събитие, което искаше завинаги да забрави, но всяка нощ се връщаше все по- зловещо и по- зловещо, а бяха минали седем години от онази нощ навън с приятелите й:
- Аля, ставаш ли?- от долния етаж се чу писклив и мил женски глас, звучеше заглушен и далечен, преминаващ през няколко стени и врати.
- Да, да...- промълви леко отнесено момичето. Постоя още малко на прозореца, взирайки се в облачетата на небосвода, след няколко минути се завъртя рязко към вратата на стаята си, косата и нощницата й се развяха назад от рязкото движение, излизайки от стаята вратата беше затворена с трясък.
***
- Как спа, мила?- тъмнокосото момиче слезе долу мълчаливо и седна спокойно на масата в кухнята. Жена с кестенява коса си тананикаше нещо усмихнато и приготвяйки закуската.
- Добре, лельо.- отвърна с отегчение тя.
- Какво ти е?- запита притеснено жената и седна на другия стол до племенницата си, Аля скръсти ръце и се замисли за миг:
- Нищо!- отвърна раздразнено момичето.
Леля й поклати глава и стана от стола, нямаше желание да се занимава с нея точно сега.
Закуската не продължи дълго, за момичето изобщо и не се проведе. Родителите й бяха излезли рано, нямаше възможност да ги види и това и даваше определена свобода на действията. Облече се, взе чантата и изтича навън, където я чакаше тъмносиня кола:
- Добро утро, Алтамира!- поздрави я шофьорът на автомобилът и отвори прозореца. Момичето не отговори, отвори внимателно вратата отзад и се качи в колата все така мълчалива. Мъжът се усмихна, но също замълча. Автомобилът тръгна, следен от погледа на жената от прозореца на кухнята долу, очите й бяха притеснени, Аля беше преживяла много, но се справяше с това чрез мълчание и злоба.
***
До отсрещният тротоар срещу бусчето спря тъмносинята кола. Шофьорът пак спусна прозореца, усмивката му не изчезваше. Задната врата зад него се отвори бавно и Алтамира слезе внимателно, вдигна глава и погледна училището, едно от малкото места, където можеше да прави нещо за да се разведри, място където можеше да си изкарва нервите на зайците или на нафуканите мажоретки.
- До после, Аля!- подвикна мъжът от автомобилът. Тъмнокосата затвори вратата и се обърна към него:
- До после...- отвърна тихо тя и се насочи към училището „ Рейнхолд”, пресече улицата без да се огледа, мразеше да го прави... и влезе в сградата с лукава усмивка.

_________________
Слънцето не може без луната,
нито тъмнината без светлината...

"Et Eärello Endorenna utúlien.
Sinome maruvan ar Hildinyar tenn' Ambar-metta!
~ ~ ~
От Великото Море пристигнах в Средната земя.
Тук ще живеем, аз и моите потомци, до края на света!"
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://svetove.forumotion.com
^Daughter of the night^

avatar

Брой мнения : 39
Age : 26
Location : In your nightmare
Registration date : 12.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Blood Angel   Нед Окт 14, 2007 9:26 pm

-Каси,закуската е готова!-извика женски глас от долния етаж.
Касиди остави гребена на шкафчето и вдигна с една ръка раницата си и напусна стаята.Слезе с подскоци по стълбите и я остави в коридора, след което се насочи към кухнята.От там се носеше приятна миризма на препечени филийки,и когато влезе вътре се убеди,че са реални.
-Добро утро!-поздрави целувайки майка си по бузата и настанявайки се на един от столовете.
-добро утро!Как спа?
-Нормално.-отвърна Касиди взимайки една филийка и придърпвайки ягодовото сладко към себе си.Взе ножа и започна да я маже толкова съсредоточено,като че ли от това зависеше живота й.
-Притеснена ли си?Първия учебен ден?-поде майка ми и избърса ръцете си в кърпата подпирайки се на мивката.
-Не,не съм.Просто...нямам търпение.-сви рамене момичето и се усмихна широко отхапвайки от филийката си.
След няма и пет минути в кухнята влезе и баща й и щом ги видя се усмихна.Целуна жена си,а после и дъщеря си по челото и без да си прави труда да сяда взе чашата с кафе,която жена му му подаде и отпи голяма глътка от нея.
-Татко,ще може ли да минем да вземем Хелън?-попита Касиди довършвайки филийката си.
-Разбира се.-той погледна часовника на ръката си и после вдигна поглед към дъщеря си.-В такъв случай трябва да тръгваме!
Касиди кимна и бързо се изправи последвайки го в коридора.Обу си набързо маратонките и прехвърли раницата си през рамо.
-До довечера,мамо!-махна с ръка момичето затваряйки вратата след себе си и последвайки баща си към колата,която той вече палеше.
Настани се на предната седалка и щом затвори вратата баща й веднага потегли.Приятелката й Хелън живееше на няколко преки от тях и стигнаха за съвсем кратко време.Русокосото момиче вече беше на прага на къщата си и щом видя спиращия пред тях автомобил забързано се насочи към тях,а усмивката й се разшири.Настани се бързо на задната седалка и се премести в средата,точно когато колата отново потегли.
-Добро утро,г-н МакКартни!-поздрави тя почти през кикот.Заразена от веселото й настроение Касиди се ухили.
-Добро утро,Хелън.Е...първия учебен ден?Притеснени ли сте?
-Всъщност това ни е десетия Първи учебен ден.-отбеляза Хелън и касиди кимна в знак на съгласие.-И не,не сме притеснени.Не мисля,че имаме от какво да сме притеснени,нали Каси?
-Правилно.-кимна другото момиче.
-Както кажете.-сви рамене бащата на Каси.
Останалия път прекараха в мълчание и когато най-накрая колата спря Хелън почти веднага отвори вратата и изкочи навън.
-До довечера,тате.-засмя се Каси целувайки го по бузата.
-До довечера,миличка.И умната!-отвърна мъжът докато момичето излизаше от колата.
-До скоро,г-н МакКартниии!-замаха Хелън докато приятелката й затваряше вратата на колата.Хелън се обърна към широко отворените врати на училището и прииждащите към тях ученици и въздъхна.-Ето,пак сме тук!
-И пак двете.-добави Каси прегръщайки я с една ръка през рамо.
-И догодина ще е така.-кимна сигурно Хелън и двете тръгнаха към училището.
През краткия път от тротоара до входната врата на сградата имената им бяха извикани повече пъти(особено това на Каси) отколкото през цялото лято.Наплашените "зайци",както ги наричаха,всички ги гледаха с почти толкова широко отворени очи колкото и късите полички на мажоретките,повечето от които не изглеждаха много очаровани от появата на Касиди.
-Касидиииииииииииии!-изпищя някой толкова оглушително,
че би било чудо ако някой от тях до другия край на улицата не беше чул името й.Някои даже се заобръщаха да видят какво става.
Двете момичета се обърнаха,за да срещнат засилилия се към тях младеж с усмивка широка от ухо до ухо.
-О,не!-изстена едва чудо Хелън.-Само не и той!
Касиди се усмихна малко несигурно и изгледа приятелката си едва сдържайки смеха си.
-Как сте момичета?-попита той почти толкова силно,колкото и изкрещя името й макар да се намираше на не повече от метър от тях.-Толкова се радвам да ви видя!-преди да е успяла да реагира Касиди беше задушена в една силна прегръдка и когато след кратко колебание младежът се опита да прегърне и Хелън тя отстъпи и вдигна отбранително ръце.
-Ще минем и без тези интимности!-отвърна тя срелкайки с обвинителен поглед приятелката си,която бе захапала показалеца си в опит да не се разхили гласно.-Извини ни,но ние трябва да отиваме в час!
Касиди кимна бързо и преди той да е предложил нещо друго те вече вървяха забързано по коридора.
-Каси,моля ти се,дръж си обожателите по-далеч от мен!
-Хел!-процепи през зъби другото момиче.-Той не ми е обожател,а прост...познат !
-Да бе.Познатите не се прегръщат така!-изсмя се русокоската.-Е,сладък е този...не му знам името даже...но не мисля,че е твой тип!
Касиди поклати развеселено глава бутайки вратата и правейки й път да влезе в стаята.
-Първо,името му е Кев...ин,мисля,и второ ми е само познат.А и трето,ти откъде знаеш кой е мой тип?
-Познавам те по-добре от самата теб!-отвърна Хелън настанявайки се един от незаетите чинове,а Касиди се настани на този до нея.-Все пак съм ти най-добрата приятелка нали така?
-Неуспорима логика.-усмихна се Касиди,но Хелън не усети едва доловимата леко подигравателна нотка в гласа й.

_________________
She sits in her corner
Singing herself to sleep,wrapped in all of the promises
That no one seems to keep,she no longer cries to herself
No tears left to wash away,just diaries of empty pages
Feelings gone astray...


Walking through life unnoticed,knowing that no one cares
Too consumed in their masquerade,no one sees her there...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
MoRtaL_LoVe
End of all hope


Брой мнения : 37
Registration date : 12.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Blood Angel   Пон Окт 15, 2007 10:27 pm

Оф,стана една голяма глупост.Извинявам се предварително!

Двете зачакаха мирно в стаята обсъждайки как госпожата им отново щеше да говори половин час колко послушни трябвало да са тази година,как не бивало да тормозят малките ученици и че трябвало да пресичат внимателно улиците.Отвсякъде долитаха гласовете на съучениците им,които или само им махаха или идваха до тях за ръкостискане.
-Ако не ни оставят намира,по-скоро теб,ще предложа да се движим с маскировка из училище-каза с досада Хел,когато две момчета влязоха най-безцеремонно в класната стая,идвайки до техните чинове.-Вие пък к’ви сте?Не знаех,че сте в този клас.
Каси я и погледна се усмихна едва едва
-Искахме само да разберем имената ви,защото ви видяхме в коридора и ние заинтригувахте-каза едното момче с усмивка
-Касиди и Хелън -отвърна МакКартни,а до нея Ричардс само изпуфтя ядосано
-Приятелката ти май не е много щастлива-отбеляза едното момче и Хел тъкмо отвори уста да възрази,когато първия училищен звънец за новата учебна година би и на двете момчета им се наложи бързичко да напуснат кабинета по английски.
-Мисля,че са досадни.-прошепна русокосата,въздъхвайки-И ми писна от тях.Ако продължат да те преследват,сериозно ще се замисля върху идеята само на обяд да стоя стеб.
Каси само я изгледа с укор и набързо се заговори с момичето,което стоеше отпред за нещо,а Хел се отпусна уморено върху чантата си.Изведнъж нещо й просветна и тя набързо извади химикала си,упорито рисувайки върху светло синята чанта.
-Хел,какви ги вършиш?-попита Касиди,забелязвайки действията на приятелката си.
-Ъм,правя се,че мога да бъда художник-отвърна с усмивка русокосата-Ох,Тейлърс дойде
Каси се извърна към вратата,за да забележи как тя се затваря от една въз висока учителка и въпросната госпожа се настанява на катедратата си.Госпожа Тейлърс беше висока и слаба жена,с остри черти,странно издължен напред нос и много малки очички,които гледаха злобно във всеки един ученик.Нямаше човек в училището,който да я харесва,тъй като се караше на всеки за щяло и нещяло и никога не оставяше хората да имат мнение,различно от нейното.Може би и затова колегите й говореха с такъв неприрязън за нея.
-Добро утро-поздрави вяло тя,вадейки някакви папки от чантата си-Пак ще трябва да си повторя лекцията от миналата година.Знам,че ви е досадно,но това слабо ме интересува.И така ..Недейте да тормозите по-малките ученици,те са..
Всички едновременно въздъхнаха и се излегнаха върху чиновете си.Каси и Хел започнаха някаква тъпа бележка,колкото да отбият номера и да не заспят,а повечето около тях си говореха тихичко.Само едно момиче на първия чин се бе подпряло на ръцете си и гледаше замислено към учителката.Сякаш слушаше.Но не бе възможно нали?Не..кой би искал да слуша тъпия правилник,никой и без това не го спазваше.
-Кас,колко още време има?-проплака отчаяно Хел след като изписаха един лист със всякакви простотии
-3 минути-отвърна с усмивка тъмнокосата,наклонявайки глава към нея-После само ще трябва да се подпишем и сме свободни да се позабавляваме някъде.Така де,трябва да празнуваме
-Ще празнуваме,че ни чака поредната година мъчение в това..нещо?
-Училище,Хел-двете се разсмяха-И да,трябва да се оппразнува,тъй като това значи..пазаруване!
-Харесва ми как разсъждаваш-Хелън се разсмя,прибирайки химикала си в чантата
Касиди само се усмихна широко и след няколко секунди се чу силно ДЗЪЪЪН!..

_________________
Did you ever?
Loose yourself to get what you want
Did you ever?
Get on a ride and wanna get off

Did you ever?
Push away the ones you should've held close
Did you ever let go?
Did you ever not know?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
hisince
●Sweet~Dream●
avatar

Брой мнения : 151
Registration date : 10.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Blood Angel   Сря Окт 17, 2007 1:46 am

Русокосо момиче се събуди в леглото си към 7.30 сутринта.Днес беше първият учебен ден на Касандра Стоун.Отново щеше да се види с приятелките си.Щеше да види „зайците” както наричаха по-малките ученици.Всичко щеше да е по старому.Тя стана,влезе в банята.Взе една освежаваща вана и отиде да си избере дрехи.Взе един дънки с лилав потник и набъзо се облече.В 8.30 вече слезе в кухнята.От там се носеше приятен аромат на палачинки с шоколад.Когато отвори вратата видя на масата една голям чиния с палачинки,кофичка с шоколад и сок от портокал.Седна на масата и веднага грабна две палачинки и набързо ги изяде.Излезе в градината и видя майка и’ да оглежда цветята.Тя се провикна,че тръгва.а майка и’ махна за довиждане.
След около пет минути пристигна пред училище „Рейнхолд".Видя как новите ученици или „зайците” както са наричани от по-големите са събрани в една група като стадо овце и гледат притеснено.Не се сдържа и се изхили.Спомни си как преди две години и тя седеше тук..под това дърво и се оглеждаше несигурно.Помисли си и за бъдещето.След две години нямаше да учи в това училище...Изведнъж се сепна..и видя нещо което въобще не очакваше..Момчето от което толкова много искаше да избяга..Итън...се беше спотаил зад дървото и я гледаше замечтано.След няколко секунди той забеляза,че някой го гледа.Извърна поглед и видя Касандра.Притеснено приглади косата си и отиде до нея.
-Здравей Сандра.През лятото си се още повече разхубавила.-каза той и пусна една широка усмивка.
Сандра едвам се държеше да не потъне в земята,а останалите ученици бяха извърнали поглед да видят какво ще се случи.Даа..всички знаеха,че още от първата си година в това училище си падаше по Сандра.
-Здрасти Итън.Благодаря..И ти си станал..хмммм...по-хубав.-каза тя и направи една фалшива,но действаща усмивка.
-Благодаря!-изфъфли той и се изчерви като домат.-как прекара лятото?
-Ооо..ами добре..бях на почивка,виждах се с приятелки и така..Обичайното..Ами ти?-тя усещаше ,че разговорът няма да е от най кратките..
-Ами аз...-започна момчето..,но звънецът за щастие ги прекъсна.
-Е,до скоро Итън..Някой ден пак ще си поговорим.-Забързано отвърна Касандра и се затича към вратата на стаята.
Първият час за тази година.Литература.Старата госпожа Брейстъл била починала това лято.И сега на нейно място има някакъв много висок и много клечав господин на име Грейдън.Всички забелязаха,че той винаги говори а главата му гледа надоло.Носи големи гащеризони и карирани ризи.Най-приказлив е от всички учители и не обича децата.За това още първия час ги смъмри.
-Как може да сте учили толкова малко през последната година.Главата ми не може да го побере.Г-жа Брейстъл мир на праха и’ не ви е учила на почти нищо.За това сега който не е подготвен от началото ще изкара само лоши оценки.Трябва да наваксате пропуснатото за много кратко време.Все пак след две седмици ще правите входни нива.Такаче,който има по-слаба оценка от петица ще получава допълнителни домашни и други работи.-каза той бавно и монотонно и седна на бюрото.
Останалата част от часа не мина по-интересно.Новият господин само се обясняваше,че не били подготвени.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kida
Whisper in the Dark
avatar

Брой мнения : 260
Age : 25
Location : In the Whispers...
Registration date : 09.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Blood Angel   Съб Окт 27, 2007 11:29 pm

Часът по математика мина както обикновенно. Отново се появи познатото желание от миналата година да се отпусне блаженно на чина и да си доспи. Но явно желанието й нямаше да се осъществи. Учителката, която й убиваше всякакво желание за живот, явно беше решила да й изтръгне душицата и още първия ден на дъската пред класа беше бъкано със странни уравнения и ъпсурдни функции от които на Рей меко казано й се драйфаше. След като първите петнайсет минути минаха толкова бавно, че даже и баба й би заспала(ако беше жива де), не само тя се отказа да се опитва да не заспива. просто се отпусна върху чина и се унесе.

Отново се озова на някакво странно място. Вървеше по празен коридор. Изглеждаше дори по мрачен от предишния, а токовете на ботушите й отекваха призрачно в мъртвата тишина. Нямаше дори факли, които да огряват мястото, единствената светлина идваше в дъното на коридора, от процепа на една полуотворена врата. Рей вървеше към нея и не знаеше защо. Сякаш някаква друга сила я теглеше натам.
Приближаваше се все повече и повече и до ушите й достигнаха различни гласове. Явно спореха за нещо, но от това разтояние не можеше да прецени за какво говорят. Приближи се още малко и се заслуша:
-...Зайфрид, не може вече да чакаме, много добре знаеш, че ако го направим, елфите ще стигнат до Арелезия ще ни бъде почти невъзможно да пробием стените.
-Прав си! - отвърна друг глас. - Почти невъзможно! Но може и да успеем.
-Знаеш, че върколаците вече се бунтуват, орките също са нервни. Не може да чакаме повече. - сопна се предишния глас.
Чуха се стъпки и орново заговори мъжът, който се казваше Зайфрид:
-Но ще трябва. Без момичето, всичко ще е загубено. Лорд Саафир вече изпрати хората си през портала. Вече всичко е въпрос на време.
-Ама убийцата? - попита тихо предишния глас. - Нима забравихте за нея?
-Не. Ако тя се намеси ще бъде убита. - за миг настъпи тишина. - Рейена...

-Рейена! - извика някой и тя се сепна. Беше Луси, едно момиче от пансиона.
Червенокоската потърка сънено очи и се прозя.
-Извинявай, бях заспала. - каза тя.
-Забелязах. - отвърна хладно другото момиче и стана.
Рей се изправи, прибра учебниците си в чантата и излезе от стаята. Озова се в претъпкания коридор на училище Рейнхолд. Тя отиде до шкафчето си и прибра чантата си вътре. После се умихна. Арбалета й я чакаше там. Веднага след училище щеше да го вземе и да убие някой и друг...
-Ти си Рейена, нали? - прекъсна мислите й момичешки глас.
Червенокоската трясна вратата на шкафчето си.
-Да. - тя погледна момичето. Беше с дълга до раменете кестенява коса и весели зеленикаво - кафяви очи. Зад нея се усмихваше друго момиче, беше руса. - А вие сте?
-Аз съм Каси. - каза момичето с кестенявата коса. - А това е Хелън.
-Казвай ми Хел. - усмихна се блондинката.
Рей отвърна на усмивката и се учуди от себе си. Толкова ли се беше размекнала след смъртта на Меган?

_________________
I want to stand with you on a mountain.
I want to bath with you in the sea.
I want to lay like this forever.
Until the sky falls down on me.

And when the stars are shining
brightly in the velvet sky,
I'll make a wish, send it to heaven
Then make you want to cry!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://madfreaks.bulgarianforum.net
katri_mei
De Legende!
avatar

Брой мнения : 56
Age : 28
Location : навсякъде... из света на фантазията...
Registration date : 11.10.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Blood Angel   Нед Дек 09, 2007 1:16 am

Извинявам се за дългото си отсъствие, просто нямам достатъчно време за да стоя по- дълго пред компютъра, но ще се постарая да съм поне малко по- редовна...

~ ~ ~

Поредният скучен час. Класът отново се състоеше от няколко човека, този клас, класът на Аля беше най- малобройният, най- малко ученици идваха на училище и Аля беше една от малкото. Звънецът изби и почти всички излязоха от саята като попарени, само тя остана, заедно с още някого. Едно кестеняво момиче, с нея седеше на един чин и се водеха най- добри приятелки, но според някои само в училище, макар и да не беше точно така:
- Хей, какво ти е?- попита момичето и впи кафявите си очи в нея.
- Нищо особено, просто... вече ми писва!- отвърна Алтамира и притвори очи.
- Да се махаме тогава!- усмихна се момичето и се изправи:- Брат ми е в другия клас, надявам се да е на училище... ще намерим и Анасази и се чупим непременно!
- Джули, това...- Аля вдигна поглед към кестенявата и се усмихна лукаво:- Така да бъде, махаме се!
Двете момичета си кимнаха с глави и излязоха от стаята безмълвно.
В друга стая, намираща се на долния етаж, където бяха и по- малките класове едно кестеняво момче седеше само на чина и драскаше нещо в тетрадката си:
- Джини, Джини...- развика се Джули влизайки в стаята:- Хайде, братко... да се поразходим!
Момчето вдигна глава към нея, приликата им беше огромна, косата и очите бяха абсолютно еднакви, само че той беше момче няколко години по- малко от нея. Алтамира стоеше на вратата със скръстени ръце и го гледаше изпитателно:
- Вие двете сте откачили!- промърмори Джин и продължи със заниманието си, изведнъж тетрадката и химикала бяха изтръгнати от ръцете му и захвърлени на земята, а Джули приклекна пред чина и се вгледа сериозно в него:
- Не ми се прави на ученолюбив и стига ги рисува тези вампири, отиваме да намерим Анасази и дим да ни няма! Разбра ли?
Момчето се смръщи и вдигна нещата си от пода:
- Остави ме на мира, аз оставам!
Това ядоса Аля, която се отдалечи от вратата и хвана Джин за яката на ризата:
- Хайде, мъник... не се прави на такъв, ти си по- див дори от нас, миналата година едва не те изключиха, така че... Джин, идвай!
Момчето въздъхна и кимна с глава:
- Как ви мразя като правите така!
- Да, знаем, то и аз не съм много доволна, но все пак... тук е скучно, а като открием Анасази ще е още по- весело!- усмихна се леко Аля и тръгна напред, следвана от Джули и брат й, момчето изобщо не искаше да напуска училището, не и днес на първия учебен ден, знаеше че и сестра му не иска, но май се подвеждаше и даваше такива идеи и на Аля.

В двора на училището и по- точно зад самото училище група от младежи се бяха събрали и разговаряха, един от тях се открояваше повече от другите, беше със светло руса коса, почти бяла и тъмни очи, със странни червеникави отенъци, висок и строен. Момчето забеляза идващите към него момичета и другото момче и си дръпна от цигарата в ръката си:
- Каква приятна изненада! Алтамира, Джули и Джин, какво мога да направя за вас?- попита спокойно и се усмихна леко.
- Анасази, прави ли ти се разходка към...- заговори Аля, но момчето я спря и закри устата й с длан:
- Мери си приказките, и най- вече сред тези тук.- прошепна й на ухо и я пусна:- Да се поразходим, а? Няма проблеми!- хвърли цигарата на земята и я настъпи.
- Ех, Ан... Какъв си ни примерен!- засмя се някой от групата и посочи с поглед смачканият фас:
- Млъквай, Себастиян!- просъска момчето и хвана Аля за ръка, като я задърпа нататък, отдалечавайки се от групата.
- Ан ли, не знаех че така ти викат?- замисли се Джин и се усмихна бегло.
- Няма значение, да се махаме от тук и без това не съм влизал в първите три часа, ако остана още малко току виж директорът ме е подхванал да ме разпитва!
- И какво ще те разпитва, все пак си от сиропиталище, нищо не може да ти направи!- поклати глава Джули.
- Така е, но все пак не ми се рискува пак... а и без това не съм за тук, знаете какъв съм...
- Крусник...- прошепна тихо кестенявото момче и въздъхна, Анасази само кимна леко с глава и излязоха от двора през задната порта на оградата, чиято брава беше разбита от много отдавна.

_________________
Слънцето не може без луната,
нито тъмнината без светлината...

"Et Eärello Endorenna utúlien.
Sinome maruvan ar Hildinyar tenn' Ambar-metta!
~ ~ ~
От Великото Море пристигнах в Средната земя.
Тук ще живеем, аз и моите потомци, до края на света!"
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://svetove.forumotion.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Blood Angel   

Върнете се в началото Go down
 
Blood Angel
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Очаквайте! Blood Kiss by J.R.Ward
» моментно настроение с текст на песен
» Епизод 6 - Till Death Do Us Part (Bloody Mary)
» Любими двойки?
» Целуната от ангел (Kissed by an angel)

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Mad Freaks :: Books and Stuff :: Role Play-
Идете на: