Kida
Whisper in the Dark
Брой мнения : 260
Age : 30
Location : In the Whispers...
Registration date : 09.10.2007
 | Заглавие: Vampire Hunter D  Чет Окт 11, 2007 7:03 pm | |
| 10 000 години в бъдещето, Земята е неузнаваема. Древна и опустошителна война е оставила следите си по целия свят – мутанти и демони бродят из безплодните пустини и от някогашната цивилизация са останали само руини. А нощта принадлежи на вампирите. Безсмъртни в мрачната си красота, те са господарите на света в продължение на хилядолетия – наследници на расата, която се е опитала да го унищожи. Хората са безпомощни пред силата им и са способни единствено да треперят в домовете си сред новосъздадените малки градчета и села, надявайки се че няма да дойде и техният ред.
Но расата на вампирите запада. Гонени от Ловците – нова обществена прослойка, която е превърнала лова на вампири в изкуствор, – намаляващи заради нежеланието да смесват аристократичната си кръв с мимолетните човеци и изморени от безсмъртието, броят им намалява с всеки изминал ден. Малцината оцелели се изолират в замъците си, отхвърлени от света и мразещи го, и излизат, само за да се хранят.
Един ловец на вампири, обаче, е по-различен от останалите. Наричащ себе си просто Ди (D), той има по-лична причина да се бори срещу тях – той е дънпийл – наполовина човек и наполовина вампир, син на отдавна умрелия Крал на вампирите – Дракула и смъртна жена. Наследил силата, безсмъртието и красотата на бащината си раса, той може да живее на слънчева светлина. Но от баща си е наследил и друго – жаждата за кръв. Отказвайки да се поддаде, всеки ден за него е борба със самия себе си и жаждата. Вечно млад и непроменящ се, Ди броди по света и изтребва вампирите, за да не може никой друг да страда като него. Единствената му компания са мечът на баща му и паразит, който, под формата на лице, живее на лявата му длан. Поредицата "Vampire Hunter D" е разказ за пътешествията му в един безвъзвратно осакатен свят, изпълнен с болка и страдание.
Създадена през далечната 1985-а година, първата история за Ловеца Ди е отдавна доказала секласика. Въпреки грозотата си анимация, според съвременните стандарти на анимето, филмът има силна история и атмосфера, неподдаваща се на описание.
"Vampire Hunter D: Bloodlust":
Направен е през 2001-а година. Та дойдохме си на думата . Това е Филмът. С главно "Ф" и пълен член. В него има какво ли не, във всяко отношение блести като ярка звезда на анимационния небосклон! Но по ред:
Сюжетът: В една тъмна нощ, младо момиче е отвлечено от спалнята си. Свидетели твърдят, че видели каретата на Майер Линк – вампира, пред дома й. Братът на Шарлот потегля с приятелите си, за да я спаси, но вампирът ги напада и избива всички, освен него. Няколко дни по-късно, двамата с бащата на момичето повикват ловци на вампири, за да уловят Майер и да върнат Шарлот. От едната страна са братята Маркъс – легендарни ловци, избили стотици от господарите на нощта, а от другата – не по-малко легендарният ловец Ди. Те трябва да се състезават помежду си за да вземат наградата – 20 милиона долара. Нещата се усложняват неимоверно, когато се разбира, че Шарлот е влюбена във вампира и отказва да се върне.
Няма да разкривам повече – не бих искал да лишавам когото и да било от невероятното удоволствие сам да се потопи в историята. Тя може и да не е най-иновативната ever, но е изпълнена с драматизъм и силни чувства. Любов, приятелство, омраза и коварство се преплитат в сложна шарка, за да доведат до логичния, но силно различаващ се от американското клише, финал. Ще кажа още само едно – за подходящо настроените, филмът носи много и невероятно различни усещания – в един момент чувство на загуба за отминалата красота и величие на света и вампирите, в друг – мъка за невъзможната любов; в трети – копнеж по легендарния Град на нощта, където вампири и хора живеят в мир и любовта между тях не е невъзможна, в четвърти – тъга от преходността на живота и меланхолията на вечния живот. Вдъхновяващо, наистина
Анимацията: Филмът е нарисуван по-скоро в американски, отколкото в японски стил. Всъщност само два от главните женски персонажи (Шарлот и Лейла) и един от мъжките (Мачира), са подчертано японски. А и стилът е по-скоро от новия континент и типично японската статика е заменена с постоянно движение. В редките случаи, когато са използвани неподвжни кадри, е само за подчертаване на напрежението (Например атакуващият Ди обикновено е представен като неподвижен образ с проблясващ пред него меч – изключително!). За разлика от първия филм, тук вампирите не са като хората, но със светещи в
различни цветове очи (което е наистина доста жалко, всеки, който е гледал първата част ще се съгласи с мен). Сега те са красиви и аристократични създания с нежни черти и финес. Имат синкава кожа и леко заострени уши. В това число влизат Ди,
Майер Линк и древната вампирка Кармила. По-специално внимание ще обърна на Майер защото си го харесвам Изключително! Страхотно! And stuff... Великолепно е нарисуван, наистина. С бяла коса, вързана на опашка, висок и слаб, с черна пелерина, той е благородник от глава до пети. Излъчването на власт и сила у него е толкова набиващо се, колкото е мълчаливата целеустременост на хищник у Ди.
Друго, което прави впечатление при анимацията, са битките. Пълни с динамика, те са зашеметяващи. Ако ставаше въпрос за игрално кино щях да използвам изрази като "Невероятно операторско майсторство" (това важи за целия филм, между другото – достатъчно е да се види каретата на Майер, влизаща в замъка на Кармила или полетът му на фона на стъклопис, за да станете фенове до гроб) или "Гениална хореография". Сцената, когато Лейла стреля с базука по Майер от носещ се в свободно падане мотор, и особено директно следващата я, когато Ди и Майер се сблъскват на покрива на бясно носещата се в тунел каляска... незабравимо! Изобщо, ако слагах оценки на различните графи, бих сложил на анимацията на "VHD: Bloodlust" 12/10. Наистина, не преувеличавам.
Музиката: Композиторът... ъъъ... да де, не го знам, но не е известен, не ме бийте , та той е наистина великолепен. Наполовина дигитално направен, наполовина инструментален, саундтракът улавя прекрасно атмосферата във всеки един момент. Напрегната и със страхотен перкусионен съпровод на сцената с боя върху каляската, изпълнена с готически хорове в замъка на Кармила, тъжна и емоционална във финалните сцени, музиката на филма е запленяваща. Освен това, за разлика от любимия на всички и дълбоко мразен от мен, Джон Уилямс, който познава от оркестъра единствено медно-духовата му част, тук композиторът използва всички възможни инструменти – от ударни, през струнни, та чак до пиано и орган, както и споменатия вече хор. Рядко хубав саундтрак, наистина. А, има и няколко поп-парчета на японски Доста приятни, между другото...И май тук е моментът да похваля акътьорите, дали гласовете си на героите от филма. Да, знам, че това не е към музиката, ама да си правя отделна графа за звук е малко излишно. Само ще кажа, че са много добри и професионални и толкова. Разбира се, май само Кърт Ръсел във "Войник" има по-малко реплики от Ди, но за това пък Лявата ръка не млъква
Атмосферата: Ами... красива... запленяваща... приказна... каквото и да кажете все ще е подходящо, стига да е положително. Има странен уестърн привкус, който липсва в първата част. Режисьорът сам признава, че е позволил страстта му към уестърните да проличи малко. От което филмът само печели, определено. В това е примесена мрачна готика и постапокалиптичен кошмар, с което миксът се получава наистина много добре. Както казах, филмът е зареден със силен емоционален заряд. Това се дължи по равно на всички елементи на филма – от историята, през музиката, до анимацията. Всичко това носи толкова силни чувства, че ако в един момент сте бесни заради жестока несправедливост, в следващия ще страдате искрено заедно с героите. А по някое време може дори да усетите сълзи по бузите си. С мен се случи, признавам си. Но понеже не мога да кажа нишо конкретно за атмосферта, просто ще спра.
Героите: Ди – в този филм той е по-мълчалив дори отколкото в първия и, пак за разлика от там, не демонстрира никакви емоции, освен чрез действията си. Но от него лъха на сила и целеустременост, каквито в първия филм трябваше само да се догаждаме, че притежава. Всяко негово действие е смърт, всяка негова дума – присъда. Освен това е такъв непукист, че може би само Скуал от "Final Fantasy 8" може да го конкурира ("Squall, I think I love you..." "Hmm? Whatever..."). А Лявата ръка е още по-приказлива и нахална отпреди, но е и по-добре нарисувана и подчертано гнусна – лице с черни дупки вместо очи, с няколко
зъба в сбръчканата си уста... gross!
Майер Линк – Майер е сравнително млад (по вампирските стандарти) благородник. Макар и малко страдащ от манията на създателите на "VHD" поредицата да не доразвиват отрицателните си персонажи, той е показан в доста по-голяма дълбочина от който и да е герой от първия филм. Той е по-скоро драматичен, отколкото отрицателен образ, само това ще кажа. И няма как да не ви стане поне малко симпатичен въпреки надменността си.
Боргоф, Кайл, Ноа и Гроув Маркъс - първите трима от братята Маркъс са до един професионални и уверени в себе си. Опитни ветерани, винаги излизащи като победители от битките с вампирите, те се включват в преследването заради наградата, но и заради славата, която ще им донесе убийството на истински вампирски благородник. Няма какво толкова да им се описва – Боргоф е лидерът – той винаги знае какво е правилно и винаги има план. Кайл е шегаджия, а Ноа е мълчалив гигант. Тривия  , ама японска. Гроув е по-различен. Притежаващ дарба, която за него е по-скоро проклятие, той е способен да изкарва духа си от тялото и да го проектира в образа на сеещо смърт привидение. Това умение, обаче, го унищожава физически и той е прикован към легло и заобиколен с медицинска апаратура.
Лейла – част от групата на братята Маркъс, Лейла е загубила и двамата си родители от вампирите и води своя собствена война срещу господарите на нощта. За нея всичко е лично и омразата й е изпепеляваща. Силна, целеустремена и самостоятелна, тя често се движи отделно от групата. И всичко това би било чудесно, ако не беше кроткият момент, че до края на филма момичето не направи нищо. Ама абсолютно нищичко! Само яде бой, но за това пък наистина в голямо количество
Графиня Кармила – убита от Краля на вампирите преди 5000 години, безсмъртният й дух обитава някогашния й дворец. Там тя пази кораб, който може да полети до звездите и да отведе Майер и Шарлот до Града на нощта, но каква ще е цената за тази услуга? Кармила е красива и тайнствена, но за съжаление е най-лошият персонаж във филма и като такава – абсолютно недоразвита. Гадове!
Бенги, Каролин и Мачира – трима от племето Барбарой – раса от супер-мутанти, които предлагат свръхчовешките си услуги на всеки, достатъчно богат да си го позволи. Способният да потъва в сенките (и да убива хората, пронизвайки
техните) Бенги е приказлив кретен, красивата и изкусителна Каролин е в състояние да се слее с всяка повърхност и да я променя според желанието си (Моментът, в който превръща вътрешността на бронетранспортьора на братята в гнездо от
шипове е... култов) има две реплики на кръст, но пък озвучителката й може да се пробва в порно , а още по-никаквият върколак Мачира живее с огромен паразит във формата на вълча глава, излизащ от корема му. Те са под-босовете във филма и са наети от загадъчен поръчител да охраняват Майер по пътя му.
За край: Невероятен филм. Няма какво повече да се прехласвам повече, всички са схванали картинката вече, но мисля, че е задължителен. Ако не сте гледали японска анимация до сега, това е филмът, който ще ви запали , ако сте ветерани, ще го оцените по достойнство. | |
|
Анимета
