Здравейте...
Аз съм Ангуа. Нашите са ме кръстили Ива, ама то е защото не са знаели какво ми пасва по-добре. Освен това хората тука(после ще разясня кое тука) все не могат да ми запомнят името (хич не знам дали са толкоз тъпи), та все ми викат Ева. Ми аз на Ева не се обръщам пък.
На 16 съм и от три месеца живея в Белгия, страната на бирата и пържените картофи (вървят супер яко заедно).
Занимавам се с ужасно много неща, като първо място заемат рисуване и езда. След това се нареждат книгите, животните (сякви, основно коне и псета), компа, езерото (разходки край него) и сигурно мн още, ама не се сещам честно казано.
Снимка трудно ще намеря, но ако намеря ще пусна. Нищо не обещавам, затова ще се опиша: 165, 46 кила, тъмно кафява коса, тъмно кафеви очи с дълги мигли (моята гордост), чип нос, устни, готови почти винаги да се разтеглят максимално (сигурно краищата на устата ми не се харесват); обичам пръстени, обикновено сребърни, ленти за ръка (като на тенисистите, но по-малки, по-черни и в случая-на звездички); в дрехите наблягам на черното, съчетано с качулки при блузите и колани при дънките; кецовете са незаменима част от облеклото, без тях ми е некомфортно.
По характер съм весела, но избухвам бързо и лесно. Още по-бързо ми минава. Не съм злопаметна, наротив. Щом реша да простя, повече няма да ме чуете да споменавам случилото се. Склонна съм към прекалена самокритичност, критична съм и към хората. Понякога ставам цинична, но обикновено съм чист оптимист. Уважавам мнението на хората, макар рядко да съвпада с моето.
Предлагам да задавате въпроси, иначе няма да напиша всичко, което би ви заинтересувало.